Всички ми казваха да търпя болките от ишиас. После разбрах защо никой не споменаваше това...👇
Как се избавих от болките от ишиас и дискова херния. Без хапчета, без скъпи процедури и без да спра да живея нормално.
Прегледано 68,725 пъти
Време за четене: 4 минути
Тази сутрин се събудих в 5:47.
Не защото се бях наспала, а от болка.
Позната болка, тази тъпа, парлива болка ниско в кръста, която се спуска по левия крак и не спира докато не стана и не се раздвижа малко. Поне 20 минути ходене из хола, докато се размърдам.
После.. чаша кафе. Докато стоя права до плота и чакам да закипи водата, го усетих отново. Онова стягане. Онова усещане, сякаш нещо ниско в гърба стои нащрек и чака само да ме захапе отново.
Измих чашите от вечерта и легнах обратно.
Не от умора. От болка.
4 години. Толкова ми трябваха, за да разбера, че не трябва да е така.
Започна с дискова херния. Поне така ми казаха след ЯМР-то (Ядрено Магнитен Резонанс) L4-L5, „умерено изразена", „засягане на нервния корен".
Думи, които не разбрах напълно тогава. Но тялото ми ги разбра много добре.
Първото нещо, което изчезна беше пазаруването. Не самото пазаруване.. аз и сега ходя до магазина, но преди беше по-лесно. Сега е цяло приключение, което планирам от предния ден.
310-ката спира на пет минути от блока. Пет минути, които преди не ги броях. Сега ги броя. Знам кои плочки на тротоара са повдигнати. Знам че ако бързам, кръстът ще ме накаже после.
После идва качването в автобуса.
Първото стъпало е високо. Хващам се за дръжката и се качвам бавно, едното стъпало след другото. Хората зад мен чакат. Аз се изчервявам и казвам съжалявам, но колкото и да бързам.. не мога.
Веднъж едно момче от задните седалки стана и ми предложи място си. Млад ученик с раница. Благодарих му с усмивка. После се обърнах и гледах в прозореца, за да не ме види как ми се напълниха очите.
Не от благодарност. От срам, че съм стигнала дотам.
Преди правех всичко. Сега планирам деня си около болката.
После идва LIDL.
Обичам да пазарувам. Цял живот съм го правила сама. И за децата, и за вкъщи, и за майка ми преди да си отиде. Сега влизам с количка не защото имам много за купуване, а защото имам на какво да се подпирам.
Чисто мъчение е да стигна продуктите на ниските рафтове, да не говорим, ако са по обемисти и тежки като перилен препарат например.
Ако стоя прекалено дълго на опашката започвам да усещам как болката се събужда.
Торбите ги нося колкото мога. Останалото го оставям за другия ден или чакам дъщеря ми да дойде в събота.
На 63 години съм. Не искам да чакам да стигна до инвалидна количка.
Най-тъжно беше, че правех всичко, което ми казваха
Не съм от тези, които се предават лесно.
Ходих на физиотерапия... 8 сесии, два пъти в седмицата, 45 минути пътуване с автобуса. Помогна малко докато ходех. Спрях и болката се върна за три дни.
Пробвах всякакви мехлеми. Волтарен, загряващи гелове, нещо с магнезий от аптеката. Временно. Всичко беше временно.
Колани? Пробвах два. Единият широк и твърд, който ми убиваше страшно много. Другият запарваше толкова, че го свалях след час.
Упражнения.. имам цяла тетрадка с упражнения от различни физиотерапевти. Правих ги. Известно време. После болката при определени движения ме спря и се уплаших да не стане по-зле.
Постоянно пиех хапчета ибупрофен, диклофенак, а когато болката наистина не се търпеше стигах и до инжекции. Кръвното ми се качи. Лекарката каза „внимавайте с дългосрочната употреба".
Всичко маскираше болката. Нищо не ми даваше усещането, че мога да се движа свободно, без да изчислявам всяка стъпка.
Баща ми казваше: „На нашата възраст, Ленче, така е." Приех го като истина.
Докато не срещнах д-р Мартинов.
„Вие не трябва да търпите това всеки ден"
Д-р Мартинов не е магьосник. Той е ортопед на 58 години, с над 25 години практика — половината от тях с пациенти точно като мен.
Хора с дискова херния, ишиас, хронични болки в кръста, които са минали през цялата верига и са се върнали при него с едно и също изражение: ОТЧАЯНИЕ.
Стигнах до него случайно. Една съседката ми го препоръча след като той й помогна с подобен проблем.
Седнах в кабинета му, разказах му всичко. Очаквах поредната рецепта и лист с упражнения.
Той ме изслуша докрай. После каза нещо, което не очаквах:
Обясни ми как работи болката при ишиас и дискова херния. Не с латински термини, а с думи, които разбрах.
„Когато дискът е увреден и засяга нерва, болката идва не само от самото засягане — идва и от постоянното напрежение на мускулите около него.
Тялото ви напряга целия кръст като защитна реакция. Това напрежение е изтощително. И то продължава дори когато лежите.
Затова хапчетата помагат за часове, но на следващата сутрин всичко е пак там.
Затова мехлемът загрява за малко, но щом го измиете напрежението се връща. Никое от тях не дава на мускулите причина да се отпуснат.
А мускулите се отпускат само когато усетят, че кръстът е подкрепен отвън по време на движение."
„Повечето решения, които сте пробвали, работят или отвън тоест крем, топлина, масаж или отвътре тоест хапчета.
Но никое не дава на кръста онова, от което се нуждае по време на движение: стабилна, регулируема опора, която го държи в правилна позиция точно когато натоварването е най-голямо."
Попитах го дали говори за колан.
Усмихна се. „Не за какъв да е колан."
Стана, излезе за момент, върна се с нещо в ръка.
Д-р Мартинов сложи нещо на масата пред мен.
Колан. Но не като онези от аптеката.
Изглеждаше като нещо, което действително е правено за кръст.
„Това е NuroBelt. Правен точно за хора с вашия проблем. Вземете го и го пробвайте у дома" — каза той.
Взех колана и с метрото право вкъщи.
Първите две седмици...
Честно казано — не повярвах напълно. Имах предвид двата неуспешни колана от аптеката.
Сложих го на следващата сутрин преди да отида до магазина.
Пешком. Десет минути. Нормален ритъм.
Изчаках болката. Не дойде при третата крачка, нито при петата. Стигнах до магазина, напазарувах си, поприказвах си с продавачката и се върнах.
Не искам да звучи като чудо. Болката не изчезна за един ден. Но нещо се промени.. онова постоянно напрежение, онова „внимавай, внимавай" в кръста при всяко движение, го нямаше толкова.
След пет дни реших да измия терасата. Да.. Цялата наведнъж.
Не беше както бях на 30, но не беше и така както се чувствах преди една седмица.
След десет дни се качих на 111-ката с две торби в ръка. Стигнах до дъщеря ми, която живее в Младост. Стоях права през целия път. Слязох сама, без да задръствам вратата на автобуса и другите хора да се споглеждат изнервено.
Сега го слагам всяка сутрин като ставам. Преди кафето, преди всичко. Пет секунди. Захващам велкрото, регулирам го и усещам как кръстът се стабилизира.
Не се нагъва. Не запарва. Седя с него в автобуса през целия път и не мисля, даже забравям, че го нося. Денят вече НЕ започва с онази болка и страх.
Какво казват другите
Не съм единствената, на която д-р Мартинов го е препоръчал.
-
„Цял живот на крака. 12-часови смени, ходене по коридорите, навеждане над пациенти. Кръстът ме боли откакто помня, но последните две години стана сериозно — ишиас, изтръпване по крака, сутринта ставам като 80-годишна. Колегите ми казваха да се пазя, лекарите ми казваха да се пазя. Как да се пазя като работата не чака? Сложих NuroBelt преди смяна и за пръв път от години изкарах целия ден без да броя часовете до края. Не изчезна всичко. Но кракът спря да изтръпва. Това за мен беше достатъчно."
-
„Работя в склад. Не мога да си позволя да не се движа. Физиотерапевтът ми каза да нося колан при вдигане. Пробвах два, и двата ме дразнеха повече, отколкото помагаха. Този нося вече два месеца. В края на смяната кръстът не е като преди."
-
„Имам дискова херния от преди 6 години. Търпя я.. Нямам избор. Ако не работя, няма да се яде. Но напоследък все по-често кръста започна да ме сецва насред работа. Навеждам се да закова някой банд и усещам как нещо се заключва и после половин час не мога да се изправя нормално. Майсторът вижда, хората виждат. Неудобно е. Пробвах колана по препоръка на едно от момчетата на обекта. Първия ден не повярвах. До края на седмицата разбрах, че нещо се е променило. Нося го всеки ден по време на работа и въобще не ми пречи, напротив чувствам кръста си стабилен и мога да се навеждам спокойно."
Последното нещо, което ще кажа!
Не търсех чудо. Исках само да мия чиниите без да се подпирам на мивката. Да се кача на автобуса без да се изчервявам. Да не изчислявам всяко движение.
NuroBelt не поправи диска ми. Не е и обещавал. Но ми даде онова, което нямах четири години — усещане, че кръстът е подкрепен, а не оставен сам да се справя.
Ако и вие се намирате в моето положение — уморени от временни решения, уморени да търпите, уморени да обяснявате на хората около вас защо не можете да направите простите неща — разбирам ви.
Поръчайте NuroBelt™ сега с 50% намаление при поръчка днес.
Ограничено количество. При изчерпване на наличността срокът за доставка се удължава.